Неочаквана спирка

Поэзия » Философская

673 0 2

Неочаквана спирка

Животът ми внезапно аварира,

отказвайки познатия маршрут.

Стоя сред неизвестното объркана:

Коя съм аз?!

Къде е моят път?!

Багажът си безпомощна преглеждам:

любови,

рани,

(скътани прилежно),

тревоги,

радост,

окуцяла страст,

мечтите ми,

объркани небрежно,

притихнали под делничния прах...

На дъното - възможни стари грешки

виновно гледат с молещи очи...

Но щом да се прости е най-човешко,

защо човекът сам не си прости?!

Прегръщам се – Аз - Светлата и Тъмната.

(Вселената усмихна се дори.)

Багажът лек е.

Тръгвам на разсъмване

след изгрева, с надежда и мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pearlsina (Пепи)

Благодаря, Септември!
Човек трябва да се обича, за да го обичат и другите, макар че не можеш да се харесваш на всички,а това не е и необходимо.
Благодаря, Нелиса!
Личното местоимение ме изразява най-пълно!Държа на него!
Харесвам се точно такава!

2012-06-17T11:03:30+03:00
ananel (Нелиса)

Вместо "Прегръщам се Аз - Светлата и Тъмната." предлагам "Прегръщам себе си - и Светлата и Тъмната", така ритъмът се запазва. Но, разбира се, авторът има право да приеме или не съвет.
Като цяло -хубаво стихотворение, особено си харесах:
"На дъното - възможни стари грешки
виновно гледат с молещи очи..."

2012-06-16T17:44:03+03:00