Неочаквана спирка
Неочаквана спирка
Животът ми внезапно аварира,
отказвайки познатия маршрут.
Стоя сред неизвестното объркана:
Коя съм аз?!
Къде е моят път?!
Багажът си безпомощна преглеждам:
любови,
рани,
(скътани прилежно),
тревоги,
радост,
окуцяла страст,
мечтите ми,
объркани небрежно,
притихнали под делничния прах...
На дъното - възможни стари грешки
виновно гледат с молещи очи...
Но щом да се прости е най-човешко,
защо човекът сам не си прости?!
Прегръщам се – Аз - Светлата и Тъмната.
(Вселената усмихна се дори.)
Багажът лек е.
Тръгвам на разсъмване
след изгрева, с надежда и мечти.
© Пепи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вместо "Прегръщам се Аз - Светлата и Тъмната." предлагам "Прегръщам себе си - и Светлата и Тъмната", така ритъмът се запазва. Но, разбира се, авторът има право да приеме или не съвет.
Като цяло -хубаво стихотворение, особено си харесах:
"На дъното - възможни стари грешки
виновно гледат с молещи очи..."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Човек трябва да се обича, за да го обичат и другите, макар че не можеш да се харесваш на всички,а това не е и необходимо.
Благодаря, Нелиса!
Личното местоимение ме изразява най-пълно!
Харесвам се точно такава!