pearlsina (Пепи)
14 7
16.06.2012 г., 16:22 ч.

Неочаквана спирка 

  Поезия » Философска
493 0 2

Неочаквана спирка

 

Животът ми внезапно аварира,

отказвайки познатия маршрут.

Стоя сред неизвестното объркана:

Коя съм аз?!

Къде е моят път?!

Багажът си безпомощна преглеждам:

любови,

рани,

(скътани прилежно),

тревоги,

радост,

окуцяла страст,

мечтите ми,

объркани небрежно,

притихнали под делничния прах...

На дъното - възможни стари грешки

виновно гледат с молещи очи...

Но щом да се прости е най-човешко,

защо човекът сам не си прости?!

Прегръщам се – Аз - Светлата и Тъмната.

(Вселената усмихна се дори.)

Багажът лек е.

Тръгвам на разсъмване

след изгрева, с надежда и мечти.

 

© Пепи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Септември!
    Човек трябва да се обича, за да го обичат и другите, макар че не можеш да се харесваш на всички,а това не е и необходимо.
    Благодаря, Нелиса!
    Личното местоимение ме изразява най-пълно!Държа на него!
    Харесвам се точно такава!
  • Вместо "Прегръщам се Аз - Светлата и Тъмната." предлагам "Прегръщам себе си - и Светлата и Тъмната", така ритъмът се запазва. Но, разбира се, авторът има право да приеме или не съвет.
    Като цяло -хубаво стихотворение, особено си харесах:
    "На дъното - възможни стари грешки
    виновно гледат с молещи очи..."
Предложения
: ??:??