Неочакваното в монолога

Поэзия

826 0 3

в моя собствен свят

сама

сама съм

по-сама от най-единственият

свят

в себе си съм

и това е нещото, което съществува

а извън главата ми го няма

няма го

и няма да се случи

време ми е вече

да престана да се чудя

в моя собствен свят

съм сам сама

сама съм

няма други

в себе си съм

само моят глас се чува

хей

здравей, любов

зовът ти ме събуди

другите

които си говорят

май са луди

но целувай ме

целувай ме

целувай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

refab (Фабер)

Хубаво!!!

Добавка (10.1. 2015): И за това стихотворение - като добавката за следващото (това след него, вж. текста) Поздрав!

2015-02-06T23:47:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Спомням си, че преди години, на един некролог, съгледах едно единствено изречение:

"Самотата ни буди навсякъде!"

Никога няма да забравя това усещане, когато погледът ми прилепна към прочетеното - висше хайку!

Със своето стихотворение ми навя асоциация за този спомен и ти благодаря, Ина. Спонтанно написано стихотворение и в това е главният му чар. Звучиш искрено и самотно. И права си - освен самотата ни буди и любовта. Но коя е истинската любов и способни ли сме да я разпознаем?

Поздравление!

2015-02-05T22:59:43+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И най-здравата черупка се пропуква
от слънчевия лъч на любовта.
Една целувка може да събуди
под снежната покривка пролетта.

2015-02-05T21:48:07+02:00