selene727 (Северина Даниелова) selene727 (Северина Даниелова)
3 129
Feb 5, 2015, 9:16 PM

Неочакваното в монолога

  Poetry
830 0 3

в моя собствен свят

сама

сама

сама съм

по-сама от най-единственият

свят

 

в себе си съм

и това е нещото, което съществува

а извън главата ми го няма

няма го

и няма да се случи

време ми е вече

да престана да се чудя

 

в моя собствен свят

съм сам сама

сама съм

няма други

в себе си съм

само моят глас се чува

 

хей

здравей, любов

зовът ти ме събуди

другите

които си говорят

май са луди

но целувай ме

целувай ме

целувай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • refab (Фабер)
    refab (Фабер)
    Хубаво!!!

    Добавка (10.1. 2015): И за това стихотворение - като добавката за следващото (това след него, вж. текста) Поздрав!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Спомням си, че преди години, на един некролог, съгледах едно единствено изречение:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Никога няма да забравя това усещане, когато погледът ми прилепна към прочетеното - висше хайку!

    Със своето стихотворение ми навя асоциация за този спомен и ти благодаря, Ина. Спонтанно написано стихотворение и в това е главният му чар. Звучиш искрено и самотно. И права си - освен самотата ни буди и любовта. Но коя е истинската любов и способни ли сме да я разпознаем?

    Поздравление!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    И най-здравата черупка се пропуква
    от слънчевия лъч на любовта.
    Една целувка може да събуди
    под снежната покривка пролетта.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0