Feb 5, 2015, 9:16 PM

Неочакваното в монолога

  Poetry
831 0 3

в моя собствен свят

сама

сама

сама съм

по-сама от най-единственият

свят

 

в себе си съм

и това е нещото, което съществува

а извън главата ми го няма

няма го

и няма да се случи

време ми е вече

да престана да се чудя

 

в моя собствен свят

съм сам сама

сама съм

няма други

в себе си съм

само моят глас се чува

 

хей

здравей, любов

зовът ти ме събуди

другите

които си говорят

май са луди

но целувай ме

целувай ме

целувай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!!!

    Добавка (10.1. 2015): И за това стихотворение - като добавката за следващото (това след него, вж. текста) Поздрав!
  • Спомням си, че преди години, на един некролог, съгледах едно единствено изречение:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Никога няма да забравя това усещане, когато погледът ми прилепна към прочетеното - висше хайку!

    Със своето стихотворение ми навя асоциация за този спомен и ти благодаря, Ина. Спонтанно написано стихотворение и в това е главният му чар. Звучиш искрено и самотно. И права си - освен самотата ни буди и любовта. Но коя е истинската любов и способни ли сме да я разпознаем?

    Поздравление!
  • И най-здравата черупка се пропуква
    от слънчевия лъч на любовта.
    Една целувка може да събуди
    под снежната покривка пролетта.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....