5 feb 2015, 21:16

Неочакваното в монолога

  Poesía
825 0 3

в моя собствен свят

сама

сама

сама съм

по-сама от най-единственият

свят

 

в себе си съм

и това е нещото, което съществува

а извън главата ми го няма

няма го

и няма да се случи

време ми е вече

да престана да се чудя

 

в моя собствен свят

съм сам сама

сама съм

няма други

в себе си съм

само моят глас се чува

 

хей

здравей, любов

зовът ти ме събуди

другите

които си говорят

май са луди

но целувай ме

целувай ме

целувай!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!!!

    Добавка (10.1. 2015): И за това стихотворение - като добавката за следващото (това след него, вж. текста) Поздрав!
  • Спомням си, че преди години, на един некролог, съгледах едно единствено изречение:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Никога няма да забравя това усещане, когато погледът ми прилепна към прочетеното - висше хайку!

    Със своето стихотворение ми навя асоциация за този спомен и ти благодаря, Ина. Спонтанно написано стихотворение и в това е главният му чар. Звучиш искрено и самотно. И права си - освен самотата ни буди и любовта. Но коя е истинската любов и способни ли сме да я разпознаем?

    Поздравление!
  • И най-здравата черупка се пропуква
    от слънчевия лъч на любовта.
    Една целувка може да събуди
    под снежната покривка пролетта.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...