5.02.2015 г., 21:16

Неочакваното в монолога

832 0 3

в моя собствен свят

сама

сама

сама съм

по-сама от най-единственият

свят

 

в себе си съм

и това е нещото, което съществува

а извън главата ми го няма

няма го

и няма да се случи

време ми е вече

да престана да се чудя

 

в моя собствен свят

съм сам сама

сама съм

няма други

в себе си съм

само моят глас се чува

 

хей

здравей, любов

зовът ти ме събуди

другите

които си говорят

май са луди

но целувай ме

целувай ме

целувай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!!!

    Добавка (10.1. 2015): И за това стихотворение - като добавката за следващото (това след него, вж. текста) Поздрав!
  • Спомням си, че преди години, на един некролог, съгледах едно единствено изречение:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Никога няма да забравя това усещане, когато погледът ми прилепна към прочетеното - висше хайку!

    Със своето стихотворение ми навя асоциация за този спомен и ти благодаря, Ина. Спонтанно написано стихотворение и в това е главният му чар. Звучиш искрено и самотно. И права си - освен самотата ни буди и любовта. Но коя е истинската любов и способни ли сме да я разпознаем?

    Поздравление!
  • И най-здравата черупка се пропуква
    от слънчевия лъч на любовта.
    Една целувка може да събуди
    под снежната покривка пролетта.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...