5.02.2015 г., 21:16 ч.
Неочакваното в монолога
в моя собствен свят
сама
сама
сама съм
по-сама от най-единственият
свят
в себе си съм
и това е нещото, което съществува
а извън главата ми го няма
няма го
и няма да се случи
време ми е вече
да престана да се чудя
в моя собствен свят
съм сам сама
сама съм
няма други
в себе си съм
само моят глас се чува
хей
здравей, любов
зовът ти ме събуди
другите
които си говорят
май са луди
но целувай ме
целувай ме
целувай!
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Спомням си, че преди години, на един некролог, съгледах едно единствено изречение:
"Самотата ни буди навсякъде!"
Никога няма да забравя това усещане, когато погледът ми прилепна към прочетеното - висше хайку!
Със своето стихотворение ми навя асоциация за този спомен и ти благодаря, Ина. Спонтанно написано стихотворение и в това е главният му чар. Звучиш искрено и самотно. И права си - освен самотата ни буди и любовта. Но коя е истинската любов и способни ли сме да я разпознаем?
Поздравление! -
И най-здравата черупка се пропуква
от слънчевия лъч на любовта.
Една целувка може да събуди
под снежната покривка пролетта.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Добавка (10.1. 2015): И за това стихотворение - като добавката за следващото (това след него, вж. текста) Поздрав!