20 нояб. 2017 г., 21:28

Неогледално

467 3 3

 

Душата ти е сбъднат сън,

сърцето – огледало,

и всеки образ – просмукан,

се шмугва с кръвта

до сърцето 

и вените

до корен,

до сън...

Ти си буден, но вече навън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава асоциация.....Замислящо....
  • Да, душата ни непрестанно напуска тялото. По време на сън, но и в будно състояние, без да забележим това. Това става за микроскопични мигове. Затова ние сме като комплексните числа - с едната компонента - реалната - тук на Земята, а с другата - имагинерната - в Отвъдното. Целта е да създадем връзка между тези на пръв поглед непресечни компоненти. Не зная дали си имала точно това предвид, Йоана, но фактически ми го внуши чрез стиха си. А той е прекрасен, дълбок и изящно поднесен!
  • Събуждих се и ето го сънят
    до мене припка - пес език изплезил.
    А цяла нощ го пъдих на инат
    изплашена от сбъднатата нежност...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...