limeruna (Йоана)
565 3355
20 нояб. 2017 г., 21:28

Неогледално 

  Поэзия » Другая
341 3 3

 

Душата ти е сбъднат сън,

сърцето – огледало,

и всеки образ – просмукан,

се шмугва с кръвта

до сърцето 

и вените

до корен,

до сън...

Ти си буден, но вече навън...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубава асоциация.....Замислящо....
  • Да, душата ни непрестанно напуска тялото. По време на сън, но и в будно състояние, без да забележим това. Това става за микроскопични мигове. Затова ние сме като комплексните числа - с едната компонента - реалната - тук на Земята, а с другата - имагинерната - в Отвъдното. Целта е да създадем връзка между тези на пръв поглед непресечни компоненти. Не зная дали си имала точно това предвид, Йоана, но фактически ми го внуши чрез стиха си. А той е прекрасен, дълбок и изящно поднесен!
  • Събуждих се и ето го сънят
    до мене припка - пес език изплезил.
    А цяла нощ го пъдих на инат
    изплашена от сбъднатата нежност...
Предложения
: ??:??