20 нояб. 2017 г., 21:28

Неогледално

466 3 3

 

Душата ти е сбъднат сън,

сърцето – огледало,

и всеки образ – просмукан,

се шмугва с кръвта

до сърцето 

и вените

до корен,

до сън...

Ти си буден, но вече навън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава асоциация.....Замислящо....
  • Да, душата ни непрестанно напуска тялото. По време на сън, но и в будно състояние, без да забележим това. Това става за микроскопични мигове. Затова ние сме като комплексните числа - с едната компонента - реалната - тук на Земята, а с другата - имагинерната - в Отвъдното. Целта е да създадем връзка между тези на пръв поглед непресечни компоненти. Не зная дали си имала точно това предвид, Йоана, но фактически ми го внуши чрез стиха си. А той е прекрасен, дълбок и изящно поднесен!
  • Събуждих се и ето го сънят
    до мене припка - пес език изплезил.
    А цяла нощ го пъдих на инат
    изплашена от сбъднатата нежност...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...