Неогледално

Поезия » Друга

462 3 3

Душата ти е сбъднат сън,

сърцето – огледало,

и всеки образ – просмукан,

се шмугва с кръвта

до сърцето

и вените

до корен,

до сън...

Ти си буден, но вече навън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

asizi (Nina Toshich)

Хубава асоциация.....Замислящо....

2017-11-21T08:40:56+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Да, душата ни непрестанно напуска тялото. По време на сън, но и в будно състояние, без да забележим това. Това става за микроскопични мигове. Затова ние сме като комплексните числа - с едната компонента - реалната - тук на Земята, а с другата - имагинерната - в Отвъдното. Целта е да създадем връзка между тези на пръв поглед непресечни компоненти. Не зная дали си имала точно това предвид, Йоана, но фактически ми го внуши чрез стиха си. А той е прекрасен, дълбок и изящно поднесен!

2017-11-21T00:50:13+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Събуждих се и ето го сънят
до мене припка - пес език изплезил.
А цяла нощ го пъдих на инат
изплашена от сбъднатата нежност...

2017-11-20T23:20:13+02:00