14 окт. 2013 г., 17:21

Неописуемо

1K 0 0

Обърках думите... не спрях да дишам -
с Луната даже поделих си зов,
но така е щом отблизо те обичам -
за обич - лесно, трудно - за живот...!

Потърсих смисъла - попаднах в тишината,
очите ти блестяха със елмаз
и запелтечи думата, но чувството в душата
доби посока - към наивното ми Аз...

А ти попита - защо аз толкоз се страхувам,
не виждам ли молбата в твоите очи,
че толкова съм, аз, ах, толкова съм хубав
за устни, във които често поривът мълчи.

Несвикнали да сме щастливи -
се втурнаха душите ни - като два магнита
и затанцуваха в незрими криви,
забравили ни през очите да надничат.

Безлунна си в очите ми, но май изстрадах
вече и последния си тъжен стих,
знаеш, че обичах, извисявах се, пропадах -
знаеш го без думи - от очи,

но думите не са необходими,
ти виждаш болката, срама преди дори и аз
от тях да изрисувам във очите рими,
които да размътят бистрото на твоя глас

и непреклонни сипем щастие по пътеки,
запълваме в душите и в живота празноти
с обич, вярност, страст и споделени интереси
докато ревностен и пренебрегнат сънят ни раздели!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...