27 авг. 2007 г., 11:19

Неопределена

1.4K 0 12
                                      
                                                   На всичкаи,    които са се запитали от къде съм,
                                                   поглеждайки личните ми данни в ОТКРОВЕНИЯ

                           Неопределена
  
          Когато идвам си във Варна, казват  -  Шопкинята дойде,
          когато в София пък кацна,  шушукат  -   Варненката иде.
          Не зная как да се наричам,
          застанала точно по средата
          дали  съм  Варненска  Шопкиня
          или  -  Софийска  Чайка.
          Написх  --  Неопределена,  но моля Ви не се сърдете
          не искам със везни да меря,
          но   -   не искам и да Ви подвеждам.
          Прелитам между два любими града
          и често, често се обърквам,
          когато в София съм тялом
          аз с мислите си съм във ВАРНА,
          но щом  за Варна Ви разказвам,
          значи по ВИТОШКА крача.

          На Вас оставам да решите
          най-трудната за мен задача!!!

                                     27. 08. 07
                                   
  ПП.  Този стих започнах във Варна и го завърших в София.
                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз нося два града в сърцето си и те разбирам добре!Хубаво стихотворение!
  • значи...

    навсякъде си у дома.

    поздрав!
  • ВЯРНО БЕ ЗЛАТНА НЕЛИ,най-напред съм от ОТКРОВЕНИЯ --- ЕДНА ОТКРОВЕННА ДУША,а после всичко останало, както ВИ харесва - ВАРНЕНСКА ШОПКИНЯ или СОФИЙСКА ЧАЙКА!!!
  • Е,браво бе, приятелко! Ти наистина ни зададе тежка задача. А не си ли от Откровения?
  • Много хубаво посвещение,мила!
    Поздрав и прегръдка!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...