27.08.2007 г., 11:19

Неопределена

1.4K 0 12
                                      
                                                   На всичкаи,    които са се запитали от къде съм,
                                                   поглеждайки личните ми данни в ОТКРОВЕНИЯ

                           Неопределена
  
          Когато идвам си във Варна, казват  -  Шопкинята дойде,
          когато в София пък кацна,  шушукат  -   Варненката иде.
          Не зная как да се наричам,
          застанала точно по средата
          дали  съм  Варненска  Шопкиня
          или  -  Софийска  Чайка.
          Написх  --  Неопределена,  но моля Ви не се сърдете
          не искам със везни да меря,
          но   -   не искам и да Ви подвеждам.
          Прелитам между два любими града
          и често, често се обърквам,
          когато в София съм тялом
          аз с мислите си съм във ВАРНА,
          но щом  за Варна Ви разказвам,
          значи по ВИТОШКА крача.

          На Вас оставам да решите
          най-трудната за мен задача!!!

                                     27. 08. 07
                                   
  ПП.  Този стих започнах във Варна и го завърших в София.
                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз нося два града в сърцето си и те разбирам добре!Хубаво стихотворение!
  • значи...

    навсякъде си у дома.

    поздрав!
  • ВЯРНО БЕ ЗЛАТНА НЕЛИ,най-напред съм от ОТКРОВЕНИЯ --- ЕДНА ОТКРОВЕННА ДУША,а после всичко останало, както ВИ харесва - ВАРНЕНСКА ШОПКИНЯ или СОФИЙСКА ЧАЙКА!!!
  • Е,браво бе, приятелко! Ти наистина ни зададе тежка задача. А не си ли от Откровения?
  • Много хубаво посвещение,мила!
    Поздрав и прегръдка!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...