Неосъществено
Последни плачещи акорди. Последен тон, изпят прекрасно.
Едит усмихва се чаровно. Тълпата стене от прехласване.
Валят цветя от обожатели – камелии, рози, орхидеи.
Работник сбира ги до пазвата си, а те се смеят онемели.
„Едит, почакай! Искам само…” - заеква той и се усмихва.
В изисканата черна чантичка Едит бижутата прибира.
„Едит, аз искам да те питам…” - гласът пресеква от вълнение.
„Пиер, немееш от възхита! Нима е зарад мойто пеене?”
Гласът е хладен, тонът – рязък. Едит надменно се изправя
и в стъпка плавна и заучена към огледалото отправя се.
Застинала се наблюдава и одобрително се смее. ...