Dec 1, 2011, 9:44 AM

Неосъществено

  Poetry » Love
866 0 0

Неосъществено

 

 

 

Последни плачещи акорди. Последен тон, изпят прекрасно.

Едит усмихва се чаровно. Тълпата стене от прехласване.

Валят цветя от обожатели – камелии, рози, орхидеи.

Работник сбира ги до пазвата си, а те се смеят онемели.

 

„Едит, почакай! Искам само…” - заеква той и се усмихва.

В изисканата черна чантичка Едит бижутата прибира.

„Едит, аз искам да те питам…” - гласът пресеква от вълнение.

„Пиер, немееш от възхита! Нима е зарад мойто пеене?”

 

Гласът е хладен, тонът – рязък. Едит надменно се изправя

и в стъпка плавна и заучена към огледалото отправя се.

Застинала се наблюдава и одобрително се смее.

Пиер, нещастен, сълзи рони. Пред своя идеал немее…

 

„Отговори ми! Ти замлъкна! Нима и с неми ще се справям?”-

Едит вратата с вик затръшва и към паркиран ролс помахва.

„Едит… Обичам те безумно! Почакай, спри!” – Пиер прошепва.

Но вече станало е късно. Возилото без шум потегля…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...