5 мар. 2015 г., 22:27

Неосъществимото значимо

1.7K 0 11

Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.

Понякога умирам и се раждам,
в решетки, в казуси без смисъл
Понякога със чувства се обграждам,
знаейки че нещо важно липсва.

Понякога и плачейки се смея,
абсурдите изнасят представление.
Понякога като на сън живея,
в друго необятно измерение.

Понякога си мисля да избягам,
да търся своето необозримо.
Понякога ужасно много вярвам
в неосъществимото значимо.

Понякога сънувам всяка капка,
на силата с която се обричам.
Подвластна всеки миг на факта,
че има ме за да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тити Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, обичта лекува всичко!Затова сме тук!
    Харесах!
  • Благодаря ви!
  • Поздрав и от мен за хубавото стихотворение!
  • Благодаря за милите думи, Младен! Щом с толкова много непознати имаме "едно и също око" за да видим невидимото, значи сме на прав път Поздрави!
  • Много силна и въздействаща поезия. Поезия на границата между реалността и транса. С рядко точни и изящни формулировки, балансиращи перфектно между емоция и мисъл. Монолитен текст. За пръв път ми е трудно да обособя поетично ОКО, сякаш целият текст е това ОКО.
    Ако продължаваш да пишеш така, Тити, ме имаш твърдо за фен!

    Поздравление и благодарност за написаното!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...