5 mar 2015, 22:27

Неосъществимото значимо

  Poesía
1.7K 0 11

Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.

Понякога умирам и се раждам,
в решетки, в казуси без смисъл
Понякога със чувства се обграждам,
знаейки че нещо важно липсва.

Понякога и плачейки се смея,
абсурдите изнасят представление.
Понякога като на сън живея,
в друго необятно измерение.

Понякога си мисля да избягам,
да търся своето необозримо.
Понякога ужасно много вярвам
в неосъществимото значимо.

Понякога сънувам всяка капка,
на силата с която се обричам.
Подвластна всеки миг на факта,
че има ме за да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тити Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, обичта лекува всичко!Затова сме тук!
    Харесах!
  • Благодаря ви!
  • Поздрав и от мен за хубавото стихотворение!
  • Благодаря за милите думи, Младен! Щом с толкова много непознати имаме "едно и също око" за да видим невидимото, значи сме на прав път Поздрави!
  • Много силна и въздействаща поезия. Поезия на границата между реалността и транса. С рядко точни и изящни формулировки, балансиращи перфектно между емоция и мисъл. Монолитен текст. За пръв път ми е трудно да обособя поетично ОКО, сякаш целият текст е това ОКО.
    Ако продължаваш да пишеш така, Тити, ме имаш твърдо за фен!

    Поздравление и благодарност за написаното!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...