Mar 5, 2015, 10:27 PM

Неосъществимото значимо

  Poetry
1.7K 0 11

Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.

Понякога умирам и се раждам,
в решетки, в казуси без смисъл
Понякога със чувства се обграждам,
знаейки че нещо важно липсва.

Понякога и плачейки се смея,
абсурдите изнасят представление.
Понякога като на сън живея,
в друго необятно измерение.

Понякога си мисля да избягам,
да търся своето необозримо.
Понякога ужасно много вярвам
в неосъществимото значимо.

Понякога сънувам всяка капка,
на силата с която се обричам.
Подвластна всеки миг на факта,
че има ме за да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тити All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, обичта лекува всичко!Затова сме тук!
    Харесах!
  • Благодаря ви!
  • Поздрав и от мен за хубавото стихотворение!
  • Благодаря за милите думи, Младен! Щом с толкова много непознати имаме "едно и също око" за да видим невидимото, значи сме на прав път Поздрави!
  • Много силна и въздействаща поезия. Поезия на границата между реалността и транса. С рядко точни и изящни формулировки, балансиращи перфектно между емоция и мисъл. Монолитен текст. За пръв път ми е трудно да обособя поетично ОКО, сякаш целият текст е това ОКО.
    Ако продължаваш да пишеш така, Тити, ме имаш твърдо за фен!

    Поздравление и благодарност за написаното!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...