Mar 5, 2015, 10:27 PM

Неосъществимото значимо

  Poetry
1.7K 0 11

Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.

Понякога умирам и се раждам,
в решетки, в казуси без смисъл
Понякога със чувства се обграждам,
знаейки че нещо важно липсва.

Понякога и плачейки се смея,
абсурдите изнасят представление.
Понякога като на сън живея,
в друго необятно измерение.

Понякога си мисля да избягам,
да търся своето необозримо.
Понякога ужасно много вярвам
в неосъществимото значимо.

Понякога сънувам всяка капка,
на силата с която се обричам.
Подвластна всеки миг на факта,
че има ме за да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тити All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, обичта лекува всичко!Затова сме тук!
    Харесах!
  • Благодаря ви!
  • Поздрав и от мен за хубавото стихотворение!
  • Благодаря за милите думи, Младен! Щом с толкова много непознати имаме "едно и също око" за да видим невидимото, значи сме на прав път Поздрави!
  • Много силна и въздействаща поезия. Поезия на границата между реалността и транса. С рядко точни и изящни формулировки, балансиращи перфектно между емоция и мисъл. Монолитен текст. За пръв път ми е трудно да обособя поетично ОКО, сякаш целият текст е това ОКО.
    Ако продължаваш да пишеш така, Тити, ме имаш твърдо за фен!

    Поздравление и благодарност за написаното!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...