И тъй, минават дните разпилени.
На прах станали са всички спомени!
И в завързаните моменти, когато е трудно.
Далече в полети над малките светове.
А късно ли е, или пак съм подранил?
Все още слънцето не е залязло.
И силата, която ме крепи... се разпростира -
в безкрайността. Извън човешките предели!
*
Не гоня нищо, щом намерих аз...
И няма мисъл, ни идеи!
В пустинята останал сам... живея! ...