16 апр. 2008 г., 17:22

... Неозаглавено...

1.1K 0 3
Една невидима надежда
проблясва в мен и ме повежда
през спомени отминали, далечни,
оставили в сърцата чувства вечни.
И там, сред стъпките на мрака,
една угаснала звезда ме чака
и чувство отдавна остаряло
пламна, разгоря се отначало.
Дявол черен с везни
мери греховете от изминалите дни
и аз стоя - разпъната на кръстопът,
от мене искат да посоча път,
от който ми зависи краят -
дали в пъкъла ще се горя или в рая.
Но моята невидима надежда
по пътечка тайна ме отвежда -
да търсим в този свят суров
греха, наречен с името Любов.
И нека спорят Дяволът и Богът -
кой над мен ще властва като ми измине срокът.
Сега аз имам други господар
и от него чакам ценен дар.
Една единствена целувка,
в която няма капчица преструвка,
по-скъпа е за мен от рая,
че рано е да мисля аз за края!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...