16.04.2008 г., 17:22

... Неозаглавено...

1.1K 0 3
Една невидима надежда
проблясва в мен и ме повежда
през спомени отминали, далечни,
оставили в сърцата чувства вечни.
И там, сред стъпките на мрака,
една угаснала звезда ме чака
и чувство отдавна остаряло
пламна, разгоря се отначало.
Дявол черен с везни
мери греховете от изминалите дни
и аз стоя - разпъната на кръстопът,
от мене искат да посоча път,
от който ми зависи краят -
дали в пъкъла ще се горя или в рая.
Но моята невидима надежда
по пътечка тайна ме отвежда -
да търсим в този свят суров
греха, наречен с името Любов.
И нека спорят Дяволът и Богът -
кой над мен ще властва като ми измине срокът.
Сега аз имам други господар
и от него чакам ценен дар.
Една единствена целувка,
в която няма капчица преструвка,
по-скъпа е за мен от рая,
че рано е да мисля аз за края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...