Една невидима надежда
проблясва в мен и ме повежда
през спомени отминали, далечни,
оставили в сърцата чувства вечни.
И там, сред стъпките на мрака,
една угаснала звезда ме чака
и чувство отдавна остаряло
пламна, разгоря се отначало.
Дявол черен с везни
мери греховете от изминалите дни
и аз стоя - разпъната на кръстопът,
от мене искат да посоча път, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация