cup_of_sorrow (Виктория)
2 3
Apr 16, 2008, 5:22 PM

... Неозаглавено... 

  Poetry » Love
856 0 3
Една невидима надежда
проблясва в мен и ме повежда
през спомени отминали, далечни,
оставили в сърцата чувства вечни.
И там, сред стъпките на мрака,
една угаснала звезда ме чака
и чувство отдавна остаряло
пламна, разгоря се отначало.
Дявол черен с везни
мери греховете от изминалите дни
и аз стоя - разпъната на кръстопът,
от мене искат да посоча път,
от който ми зависи краят -
дали в пъкъла ще се горя или в рая.
Но моята невидима надежда
по пътечка тайна ме отвежда -
да търсим в този свят суров
греха, наречен с името Любов.
И нека спорят Дяволът и Богът -
кой над мен ще властва като ми измине срокът.
Сега аз имам други господар
и от него чакам ценен дар.
Една единствена целувка,
в която няма капчица преструвка,
по-скъпа е за мен от рая,
че рано е да мисля аз за края!

© Виктория All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??