Аз имам да ти кажа

сто неща.
И нямам да ти кажа вече

нищо.
След всеки

ден изминал

идва и нощта.
И как да кажа нещо
пред мене щом е пак

стена?
Ограждаш се с

мълчание.
За да ме отблъснеш

надалече.
Но знаеш ли, че ми омръзна вече
само аз да

давам,
без да

 получавам
ни капчица старание?
Човече,

аз не искам благодарност.
Искам просто мъничко

човечност.
И капка доброта.
Чакам тук от цяла вечност.
Пред мен –

залостена врата.
И викам, но нахалост.
Ни капка жалост
от твоето сърце.
Ни капка обич
от твоите уста.