Oct 1, 2015, 10:50 PM

Неозаглавено

1.1K 0 0

Аз имам да ти кажа

сто неща.
И нямам да ти кажа вече

нищо.
След всеки

ден изминал

идва и нощта.
И как да кажа нещо
пред мене щом е пак

стена?
Ограждаш се с

мълчание.
За да ме отблъснеш

надалече.
Но знаеш ли, че ми омръзна вече
само аз да

давам,
без да

 получавам
ни капчица старание?
Човече,

аз не искам благодарност.
Искам просто мъничко

човечност.
И капка доброта.
Чакам тук от цяла вечност.
Пред мен –

залостена врата.
И викам, но нахалост.
Ни капка жалост
от твоето сърце.
Ни капка обич
от твоите уста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....