Аз имам да ти кажа
сто неща.
И нямам да ти кажа вече
нищо.
След всеки
ден изминал
идва и нощта.
И как да кажа нещо
пред мене щом е пак
стена?
Ограждаш се с
мълчание.
За да ме отблъснеш
надалече.
Но знаеш ли, че ми омръзна вече
само аз да
давам,
без да
получавам
ни капчица старание?
Човече,
аз не искам благодарност.
Искам просто мъничко
човечност.
И капка доброта.
Чакам тук от цяла вечност.
Пред мен –
залостена врата.
И викам, но нахалост.
Ни капка жалост
от твоето сърце.
Ни капка обич
от твоите уста.
© Зорница Станчева Всички права запазени