21 янв. 2024 г., 12:44

Неписаният псалм

519 4 8

НЕПИСАНИЯТ ПСАЛМ

 

Обратното броене не започна.

Стрелката малка спука циферблата.

Приличам ли на полудял стрелочник,

пропуснал най-съществената дата?

 

Към щастието кратък път не виждам.

Към Ада има хиляди маршрути.

И май че извървели сме ги – трижди,

в изгубени пространства и минути.

 

Пропуснала съм всяко нежно вчера,

когато беше залезът копринен,

когато можех още да намеря

възможност с тебе да не се разминем.

 

Изхвърлиш ли оцетената гъба,

тъй дълго утаявала се в тебе,

навярно тишината ще поръби

със златен кант назъбения хребет.

 

И може би ще мога да прелитна

над планините кал и тъмна горест.

Аз тръгвам, нямам нужда от молитва

в стремежа да се срещнем нейде горе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дани.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Благодаря, Владимире, топли да са дните ти.
  • "Към щастието кратък път не виждам.
    Към Ада има хиляди маршрути.
    ...
    Аз тръгвам, нямам нужда от молитва
    в стремежа да се срещнем нейде горе." - Така е.

    Поздрави, Валюша!
  • "... Към щастието кратък път не виждам.
    Към Ада има хиляди маршрути.
    И май че извървели сме ги – трижди,
    в изгубени пространства и минути"...
    Красиво пишеш, Валя! Дълбока е поезията ти! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....