Неписаният псалм
НЕПИСАНИЯТ ПСАЛМ
Обратното броене не започна.
Стрелката малка спука циферблата.
Приличам ли на полудял стрелочник,
пропуснал най-съществената дата?
Към щастието кратък път не виждам.
Към Ада има хиляди маршрути.
И май че извървели сме ги – трижди,
в изгубени пространства и минути.
Пропуснала съм всяко нежно вчера,
когато беше залезът копринен,
когато можех още да намеря
възможност с тебе да не се разминем.
Изхвърлиш ли оцетената гъба,
тъй дълго утаявала се в тебе,
навярно тишината ще поръби
със златен кант назъбения хребет.
И може би ще мога да прелитна
над планините кал и тъмна горест.
Аз тръгвам, нямам нужда от молитва
в стремежа да се срещнем нейде горе.
© Валентина Йотова All rights reserved.
