23 нояб. 2014 г., 12:01  

Неподписани рисунки

1.1K 1 13

 

Докосвах Те с любов,

тъй тайнствена, тъй нежна.

Бях ту вълшебник, ту суров

предрешен скитник скрил Надежда...

Рисувах с трепет непознат,

да бях рисувал за последно

в очите ти - вълшебен Свят,

бих търсил жадно да погледна...

Откривах прелестна дъга

под пласт от минали Любови.

Пред мен  перфектната жена,

стои тъй горда, но в окови.

По  тялото - с неземен цвят

Умът рисува като четка

най-влюбения  пъстър свят

покрит с невидима наметка...

Дали съм Леонардо или Гог,

или пък просто беден рисувач

докосвам Те и сякаш в малък бог,

превръщам се, каквото и да значи...

А цветовете греят като в сън

и звезден куп блести на небосвода,

и обич - преродена в звън,

пристъпя гола, искаща и горда...

 

Кирето, последна редакция  22.11.2014 г., Бургас

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Тони! Пиша за удоволствие и се надявам поне мъничко думите ми, да докосват хората около мен. Поздрав най-сърдечен!
    Благодаря Ти Алексей! Добре дошъл!
  • Яко!
    *****
  • Загубих майка, баща, любим...Случайно попаднах тук, даже не знам как открих тези откровения. Такова вълшебство! Поздрав към автора! Най-висока оценка! Но дали той види моя поздрав?
  • Това съм го пропуснал (ако не бяха коментарите вероятно намаше да го видя) - много ме изненада, но наистина е хубаво стохотворение...
  • Аз пък те харесвам такъв.....разнежен.
    А и съм за мотото "Правете любов , а не война!"

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...