23.11.2014 г., 12:01  

Неподписани рисунки

1.1K 1 13

 

Докосвах Те с любов,

тъй тайнствена, тъй нежна.

Бях ту вълшебник, ту суров

предрешен скитник скрил Надежда...

Рисувах с трепет непознат,

да бях рисувал за последно

в очите ти - вълшебен Свят,

бих търсил жадно да погледна...

Откривах прелестна дъга

под пласт от минали Любови.

Пред мен  перфектната жена,

стои тъй горда, но в окови.

По  тялото - с неземен цвят

Умът рисува като четка

най-влюбения  пъстър свят

покрит с невидима наметка...

Дали съм Леонардо или Гог,

или пък просто беден рисувач

докосвам Те и сякаш в малък бог,

превръщам се, каквото и да значи...

А цветовете греят като в сън

и звезден куп блести на небосвода,

и обич - преродена в звън,

пристъпя гола, искаща и горда...

 

Кирето, последна редакция  22.11.2014 г., Бургас

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Тони! Пиша за удоволствие и се надявам поне мъничко думите ми, да докосват хората около мен. Поздрав най-сърдечен!
    Благодаря Ти Алексей! Добре дошъл!
  • Яко!
    *****
  • Загубих майка, баща, любим...Случайно попаднах тук, даже не знам как открих тези откровения. Такова вълшебство! Поздрав към автора! Най-висока оценка! Но дали той види моя поздрав?
  • Това съм го пропуснал (ако не бяха коментарите вероятно намаше да го видя) - много ме изненада, но наистина е хубаво стохотворение...
  • Аз пък те харесвам такъв.....разнежен.
    А и съм за мотото "Правете любов , а не война!"

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...