21 окт. 2025 г., 15:07

Неподсладено

365 8 9

НЕПОДСЛАДЕНО

 

Не обичам кафето със захар.

Предпочитам да бъде горчиво.

Не издигнах от спомени стряха

и признавам, че още съм жива.

 

Как мечтах и пилеех напразно

отредените скъдни минути!

Но не дадох свещта да угасне,

в оня миг, в който храмът се срути.

 

Преживяла съм обич и болка –

на забравата често подвластни.

Щом преминат, се питам – доколко

моят праг на търпимост порасна?

 

Ала видя ли сутрин зората

как ме гали с лъчите си плахи,

знам, че жива съм и съм богата.

Някой друг – без душа – сиромах е.

 

И не искам, не моля ненужно –

залък хляб и водица ми стигат.

Ако милне ме дъх теменужен –

Бог е вписал мен в Райската книга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...