21.10.2025 г., 15:07

Неподсладено

362 8 9

НЕПОДСЛАДЕНО

 

Не обичам кафето със захар.

Предпочитам да бъде горчиво.

Не издигнах от спомени стряха

и признавам, че още съм жива.

 

Как мечтах и пилеех напразно

отредените скъдни минути!

Но не дадох свещта да угасне,

в оня миг, в който храмът се срути.

 

Преживяла съм обич и болка –

на забравата често подвластни.

Щом преминат, се питам – доколко

моят праг на търпимост порасна?

 

Ала видя ли сутрин зората

как ме гали с лъчите си плахи,

знам, че жива съм и съм богата.

Някой друг – без душа – сиромах е.

 

И не искам, не моля ненужно –

залък хляб и водица ми стигат.

Ако милне ме дъх теменужен –

Бог е вписал мен в Райската книга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...