9 окт. 2024 г., 19:20

Непоетично

481 1 0

Аз изливам мрака в мен

някъде по бялата хартия,

за да те срещна слънчев ден,

а в юмрук листа ще свия.

 

Някога, като момиче, обещах

като камъка да бъда твърда.

И наистина такава бях,

трябва с нежност да отвърна.

 

Моят стих е лошо пиянство,

но походката ми е игрива.

Окована в рими, власт-тиранство,

слагам точката щастлива.

 

Газя по изплютите куплети,

газя и не се обръщам.

Някои наричат се поети,

нека, аз понякога повръщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...