Непоетично

Аз изливам мрака в мен

някъде по бялата хартия,

за да те срещна слънчев ден,

а в юмрук листа ще свия.

Някога, като момиче, обещах

като камъка да бъда твърда.

И наистина такава бях,

трябва с нежност да отвърна.

Моят стих е лошо пиянство,

но походката ми е игрива.

Окована в рими, власт-тиранство,

слагам точката щастлива.

Газя по изплютите куплети,

газя и не се обръщам.

Някои наричат се поети,

нека, аз понякога повръщам.