Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...
 

Прелитна край вратата,
зачака случващото се да тръгне
и да изтръгне гневно капката живот.
И... монолог на тъмнина отвътре...

Разпран парцал, наметнат на гърба...
Тъга, изгубени по път слова.
Душа, покрита с низкото. Лъжа!
Сълза, потъваща във прашната земя...
 

И скука... Огромна, тъпа, пренавита...
Изтрита страница от календар - 
буквар на глупостта, загаснал фар.
Кошмар и титла "тъпанар"...