Oct 5, 2016, 9:24 PM

Непоколебимо

Poetry

632 0 0

Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...

Прелитна край вратата,
зачака случващото се да тръгне
и да изтръгне гневно капката живот.
И... монолог на тъмнина отвътре...

Разпран парцал, наметнат на гърба...
Тъга, изгубени по път слова.
Душа, покрита с низкото. Лъжа!
Сълза, потъваща във прашната земя...

И скука... Огромна, тъпа, пренавита...
Изтрита страница от календар -
буквар на глупостта, загаснал фар.
Кошмар и титла "тъпанар"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0