24 мар. 2008 г., 10:05

Непорочното приятелство

1.1K 0 2
Имало приятелство едно, разправят,
пред което и беди и болки се забравят.

За него сезони и години не важат
и дори когато публично те унижат,

приятел верен пак до теб застава
и да ти вярва не престава.

Винаги ръка приятелска
в труден час ти дава
и все щастие ти пожелава!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Трайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за милите думи и винаги ласкави отзиви,Маги. Май понякога и това му стига на човек. Просто някой, дори и непознат, да му каже две мили думи. Още веднъж ти благодаря. Имах нужда от това.
  • Така си е...!!!
    Истински, вълнуващ стих.
    с обич, Емилия.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...