27 сент. 2009 г., 06:21

Непосилно

1.9K 0 10

 

 

 

Дали ще свикна

да те няма,

да не мисля...

Дали ще мога

да стопирам времето

да ми прелее малко вечност

тишината.

За кратко

да успокоя съдбата,

за да не страдаме

от нищета за чувства.

После да замина

да се надбягвам с мелници...

Ще мога ли

да се сбогувам

с липсата.

Съвсем не знам

ще съумея ли

да понеса,

че не трябва

в мисълта си,

моя обич,

да те имам.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все трябва да свикнеш някак...
  • Да се сбогуваш с липсата?!... Няма да успееш, мила, но в мисълта си винаги ще носиш обичта си. Малко ли е!
    Поздрави!
  • Тежки въпроси си задала в стиха си...Не зная дали трябва изобщо...Силен стих! Поздрав!
  • "Съвсем не знам

    ще съумея ли

    да понеса,

    че не трябва

    в мисълта си,

    моя обич,

    да те имам."

    Реалността е достатъчно жестока, поне мислите са свободни...
    Поздрави!

  • Харесах!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...