Дали ще свикна
да те няма,
да не мисля...
Дали ще мога
да стопирам времето
да ми прелее малко вечност
тишината.
За кратко
да успокоя съдбата,
за да не страдаме
от нищета за чувства.
После да замина
да се надбягвам с мелници...
Ще мога ли
да се сбогувам
с липсата.
Съвсем не знам
ще съумея ли
да понеса,
че не трябва
в мисълта си,
моя обич,
да те имам.
© Геновева Христова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
