Непосилно

Poetry » Blank verse

1.9K 0 10

Дали ще свикна

да те няма,

да не мисля...

Дали ще мога

да стопирам времето

да ми прелее малко вечност

тишината.

За кратко

да успокоя съдбата,

за да не страдаме

от нищета за чувства.

После да замина

да се надбягвам с мелници...

Ще мога ли

да се сбогувам

с липсата.

Съвсем не знам

ще съумея ли

да понеса,

че не трябва

в мисълта си,

моя обич,

да те имам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Все трябва да свикнеш някак...

2009-09-28T09:10:07+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Да се сбогуваш с липсата?!... Няма да успееш, мила, но в мисълта си винаги ще носиш обичта си. Малко ли е!
Поздрави!

2009-09-27T21:35:26+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Тежки въпроси си задала в стиха си...Не зная дали трябва изобщо...Силен стих! Поздрав!

2009-09-27T15:22:19+03:00
posh` (Таня Атанасова)

"Съвсем не знам

ще съумея ли

да понеса,

че не трябва

в мисълта си,

моя обич,

да те имам."

Реалността е достатъчно жестока, поне мислите са свободни...
Поздрави!

2009-09-27T13:44:13+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Харесах!!!

2009-09-27T13:43:43+03:00