Дали ще свикна
да те няма,
да не мисля...
Дали ще мога
да стопирам времето
да ми прелее малко вечност
тишината.
За кратко
да успокоя съдбата,
за да не страдаме
от нищета за чувства.
После да замина
да се надбягвам с мелници...
Ще мога ли
да се сбогувам
с липсата.
Съвсем не знам
ще съумея ли
да понеса,
че не трябва
в мисълта си,
моя обич,
да те имам.
© Геновева Христова Всички права запазени