27.09.2009 г., 6:21

Непосилно

1.9K 0 10

 

 

 

Дали ще свикна

да те няма,

да не мисля...

Дали ще мога

да стопирам времето

да ми прелее малко вечност

тишината.

За кратко

да успокоя съдбата,

за да не страдаме

от нищета за чувства.

После да замина

да се надбягвам с мелници...

Ще мога ли

да се сбогувам

с липсата.

Съвсем не знам

ще съумея ли

да понеса,

че не трябва

в мисълта си,

моя обич,

да те имам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все трябва да свикнеш някак...
  • Да се сбогуваш с липсата?!... Няма да успееш, мила, но в мисълта си винаги ще носиш обичта си. Малко ли е!
    Поздрави!
  • Тежки въпроси си задала в стиха си...Не зная дали трябва изобщо...Силен стих! Поздрав!
  • "Съвсем не знам

    ще съумея ли

    да понеса,

    че не трябва

    в мисълта си,

    моя обич,

    да те имам."

    Реалността е достатъчно жестока, поне мислите са свободни...
    Поздрави!

  • Харесах!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...