27.09.2009 г., 6:21

Непосилно

1.9K 0 10

 

 

 

Дали ще свикна

да те няма,

да не мисля...

Дали ще мога

да стопирам времето

да ми прелее малко вечност

тишината.

За кратко

да успокоя съдбата,

за да не страдаме

от нищета за чувства.

После да замина

да се надбягвам с мелници...

Ще мога ли

да се сбогувам

с липсата.

Съвсем не знам

ще съумея ли

да понеса,

че не трябва

в мисълта си,

моя обич,

да те имам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все трябва да свикнеш някак...
  • Да се сбогуваш с липсата?!... Няма да успееш, мила, но в мисълта си винаги ще носиш обичта си. Малко ли е!
    Поздрави!
  • Тежки въпроси си задала в стиха си...Не зная дали трябва изобщо...Силен стих! Поздрав!
  • "Съвсем не знам

    ще съумея ли

    да понеса,

    че не трябва

    в мисълта си,

    моя обич,

    да те имам."

    Реалността е достатъчно жестока, поне мислите са свободни...
    Поздрави!

  • Харесах!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...