15 июл. 2010 г., 07:54
Непосилно жежък юли
пак за тебе ми напомня.
И в душата стон обрулен
като липов цвят се рони...
Вместо дъжд сълза застива,
бисерната болка сбрала.
В тъжно ехо от мотиви
сякаш времето е спряло.
Лъч от жарка незабрава
с образа ти скъп се слива.
В мойта песен ти оставаш,
мамо, повече от жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация