13 нояб. 2019 г., 22:08  

Палавник

594 0 1

Мама често ми се кара

да не скачам по дивана.

Татко също вдига пàра

мирен малко да застана.

 

Баба дърпа ми ухото,

да не лазя под леглото.

Дядо къса свойта риза,

ще получи нервна криза.

 

Даже котьо щом ме зърне

гледа бързо да се върне.

Той си спомня най - добре,

как го мачках със ръце.

 

Зайо в клетката не спи,

мига, мърда със очи.

Знае той, че там, ще бръкна

и за миг, ще го отмъкна.

 

И кокошката добра

много бързо ме разбра.

Щом я хвърлям да лети

срещу младите петли.

 

А на мен ми се играе,

а на мен ми се палува!

Нека мама да потрае,

нека татко помъдрува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...