Мама често ми се кара

да не скачам по дивана.

Татко също вдига пàра

мирен малко да застана.

Баба дърпа ми ухото,

да не лазя под леглото.

Дядо къса свойта риза,

ще получи нервна криза.

Даже котьо щом ме зърне

гледа бързо да се върне.

Той си спомня най - добре,

как го мачках със ръце.

Зайо в клетката не спи,

мига, мърда със очи.

Знае той, че там, ще бръкна

и за миг, ще го отмъкна.

И кокошката добра

много бързо ме разбра.

Щом я хвърлям да лети

срещу младите петли.

А на мен ми се играе,

а на мен ми се палува!

Нека мама да потрае,

нека татко помъдрува!