13 нояб. 2019 г., 22:08  

Палавник

598 0 1

Мама често ми се кара

да не скачам по дивана.

Татко също вдига пàра

мирен малко да застана.

 

Баба дърпа ми ухото,

да не лазя под леглото.

Дядо къса свойта риза,

ще получи нервна криза.

 

Даже котьо щом ме зърне

гледа бързо да се върне.

Той си спомня най - добре,

как го мачках със ръце.

 

Зайо в клетката не спи,

мига, мърда със очи.

Знае той, че там, ще бръкна

и за миг, ще го отмъкна.

 

И кокошката добра

много бързо ме разбра.

Щом я хвърлям да лети

срещу младите петли.

 

А на мен ми се играе,

а на мен ми се палува!

Нека мама да потрае,

нека татко помъдрува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...