13 nov 2019, 22:08  

Палавник

591 0 1

Мама често ми се кара

да не скачам по дивана.

Татко също вдига пàра

мирен малко да застана.

 

Баба дърпа ми ухото,

да не лазя под леглото.

Дядо къса свойта риза,

ще получи нервна криза.

 

Даже котьо щом ме зърне

гледа бързо да се върне.

Той си спомня най - добре,

как го мачках със ръце.

 

Зайо в клетката не спи,

мига, мърда със очи.

Знае той, че там, ще бръкна

и за миг, ще го отмъкна.

 

И кокошката добра

много бързо ме разбра.

Щом я хвърлям да лети

срещу младите петли.

 

А на мен ми се играе,

а на мен ми се палува!

Нека мама да потрае,

нека татко помъдрува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...