17 мая 2009 г., 19:02

Непослушният Зайо

2.2K 0 6

Меца: - Къде отиваш днеска, Зайо Байо?

               На поход ли из гъстата гора,

               или в градината на дядо Слави

               за пресен морков, зелеви листа?

Зайо:  - Къде отивам днеска, Бабо Мецо,

               това е моя, тайна работа!

               Ти гледай там пчелите и медеца -

               ще ги открадне някой... После? Аааа...

Меца: - Ей! Зайо Дългоухи! Я почакай!

               Поспри се и  при мене ти ела.

               Ти знаеш ли, че Кума Лиса дебне

               потулена във гъстата гора?

Зайо:  - Със Кума Лиса ли ме плашиш ти?

               Тя хитра е, но не и умна.

               Ако ме хване с бързи бяг

               от ноктите й аз ще се отскубна.

Меца: - Къде бе, Зайо? Чакай! Спри!

               Не знаеш ли, че  дядо Слави е купил

               пушка вчера от града

               и с нея той градината си пази?

Зайо:  - О, Бабо Мецо! Я мълчи!

               А знаеш ли, че аз съм бърз

               и мен куршум ме не лови?!

Меца: - Ох, Зайо! Вироглав си, знам.

               Върви където искаш ти!

               Заради моркова голям

               все някой ще те улови!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много сладко стихче!Може би мечката,със загрижеността на приятел, е искала да помогне на Зайко...
  • Днес се върнах в детството си чрез твоя проникновен стих. Колко е хубаво да преминаваме отвъд в света на приказките,Шехеразада!
    Е, ако можеш да напишеш и нещо по-ново...Ваше Благородие
  • Много сладкооооо!
    Браво!
  • Перфекционизъм в детската поезия?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....