May 17, 2009, 7:02 PM

Непослушният Зайо

2.2K 0 6

Меца: - Къде отиваш днеска, Зайо Байо?

               На поход ли из гъстата гора,

               или в градината на дядо Слави

               за пресен морков, зелеви листа?

Зайо:  - Къде отивам днеска, Бабо Мецо,

               това е моя, тайна работа!

               Ти гледай там пчелите и медеца -

               ще ги открадне някой... После? Аааа...

Меца: - Ей! Зайо Дългоухи! Я почакай!

               Поспри се и  при мене ти ела.

               Ти знаеш ли, че Кума Лиса дебне

               потулена във гъстата гора?

Зайо:  - Със Кума Лиса ли ме плашиш ти?

               Тя хитра е, но не и умна.

               Ако ме хване с бързи бяг

               от ноктите й аз ще се отскубна.

Меца: - Къде бе, Зайо? Чакай! Спри!

               Не знаеш ли, че  дядо Слави е купил

               пушка вчера от града

               и с нея той градината си пази?

Зайо:  - О, Бабо Мецо! Я мълчи!

               А знаеш ли, че аз съм бърз

               и мен куршум ме не лови?!

Меца: - Ох, Зайо! Вироглав си, знам.

               Върви където искаш ти!

               Заради моркова голям

               все някой ще те улови!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЯКОЯ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много сладко стихче!Може би мечката,със загрижеността на приятел, е искала да помогне на Зайко...
  • Днес се върнах в детството си чрез твоя проникновен стих. Колко е хубаво да преминаваме отвъд в света на приказките,Шехеразада!
    Е, ако можеш да напишеш и нещо по-ново...Ваше Благородие
  • Много сладкооооо!
    Браво!
  • Перфекционизъм в детската поезия?

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...