9 мая 2008 г., 10:02

Непосветено

1.3K 0 6

Казвала ли съм ти някога,

в онзи ден, когато бяхме заедно -

как не посмях да те докосна?

Помниш ли... Исках. Безумно.

Всепоглъщащо. Страстно.

Неудържимо. Всячески.

Бях като закована.

Усещах само полъха на вятъра

в косите си

и пулса... там вляво...

усещах страх...

Казвала ли съм ти някога,

в онзи ден как не посмях да те поискам?

Исках. Безумно.

Всепоглъщащо. Страстно.

Неудържимо. Всячески.

Казвала ли съм ти някога,

в онзи ден как не посмях да те нацелувам?

Исках. Навсякъде.

Безумно. Неудържимо.

Казвала ли съм ти...

как ме беше Страх да те Обичам?

Исках. Не. Не съм ти казвала.

Няма. Остава си на лист хартия.

... Обичам. Не обичаш. Обичаш. Не обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миленита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...