9.05.2008 г., 10:02

Непосветено

1.3K 0 6

Казвала ли съм ти някога,

в онзи ден, когато бяхме заедно -

как не посмях да те докосна?

Помниш ли... Исках. Безумно.

Всепоглъщащо. Страстно.

Неудържимо. Всячески.

Бях като закована.

Усещах само полъха на вятъра

в косите си

и пулса... там вляво...

усещах страх...

Казвала ли съм ти някога,

в онзи ден как не посмях да те поискам?

Исках. Безумно.

Всепоглъщащо. Страстно.

Неудържимо. Всячески.

Казвала ли съм ти някога,

в онзи ден как не посмях да те нацелувам?

Исках. Навсякъде.

Безумно. Неудържимо.

Казвала ли съм ти...

как ме беше Страх да те Обичам?

Исках. Не. Не съм ти казвала.

Няма. Остава си на лист хартия.

... Обичам. Не обичаш. Обичаш. Не обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миленита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....