На Б.
Умряла, казват, вчера, май от тая жега
и циганката, дето все го хвали.
Аз малко трудно вече спомням си за него,
ако успея – мигам на парцали.
За циганката ми е жал, че циганета
остави в махалата... хм - квартала.
На снимка да го видя... Ау, че съм проклета!
А иначе - от агънце по-бяла.
Та думата ми беше: Аз ли съм безпътна?
Не съм навярно, щом си хванах пътя.
И циганката взе внезапно, че се гътна,
а и с лъжи ума си аз не мътя...
© Надежда Ангелова Все права защищены