7 июл. 2024 г., 22:31  

Непосветено

458 0 0

На Б.

 

Умряла, казват, вчера, май от тая жега
и циганката, дето все го хвали.
Аз малко трудно вече спомням си за него,
ако успея – мигам на парцали.


За циганката ми е жал, че циганета
остави в махалата... хм - квартала.
На снимка да го видя... Ау, че съм проклета!
А иначе - от агънце по-бяла.


Та думата ми беше: Аз ли съм безпътна?
Не съм навярно, щом си хванах пътя.
И циганката взе внезапно, че се гътна,
а и с лъжи ума си аз не мътя...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...