12 мая 2023 г., 11:51

Неповикан философ

968 1 5

НЕПОВИКАН ФИЛОСОФ

 

... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив,
катерих върхове, които никой до днес в света не беше покорил! –
дълбах и катакомби със къртика под меките дъбрави през април,

 

потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,
във windows-а на вашите компютри мълвя ви – неповикан философ –
живейте – и да се събудим утре! – във свят за Обич, Прошка и Любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбаеш вътре в душите и ни учиш да обичаме човека, дори той да сме самите ние. Благодаря!
  • Валери, затова коментирам по-често стихове и картини, където не участвам, за да е ясно, че коментирам само каквото ми харесва. Но не устоявам на фотографията и колажите.
    И там - само каквото ми хареса.
    И не ми харесва, ако коментирам, някой да ми го връща.
    Особено хвалебствия, виж ако има смислен коментар, идея как да подобря или добра критика - много ми харесва.
  • За 7 месеца, откакто публикувам в този сайт, се убедих, че тук коментарите са на принципа "Халваджията за бозаджията!", Безжичен!
  • Браво!
    Хайде сега пак да видим вечните коментатори.
    Че в "Откровения" от тях не можеш да се разминеш... ала качеството нещо много го пропускат... хич, ама хич не им се удава да го разпознаят...
  • потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
    с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
    раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
    не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,

    Бог живее в теб! Неподражаем!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...