12.05.2023 г., 11:51

Неповикан философ

966 1 5

НЕПОВИКАН ФИЛОСОФ

 

... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив,
катерих върхове, които никой до днес в света не беше покорил! –
дълбах и катакомби със къртика под меките дъбрави през април,

 

потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,
във windows-а на вашите компютри мълвя ви – неповикан философ –
живейте – и да се събудим утре! – във свят за Обич, Прошка и Любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбаеш вътре в душите и ни учиш да обичаме човека, дори той да сме самите ние. Благодаря!
  • Валери, затова коментирам по-често стихове и картини, където не участвам, за да е ясно, че коментирам само каквото ми харесва. Но не устоявам на фотографията и колажите.
    И там - само каквото ми хареса.
    И не ми харесва, ако коментирам, някой да ми го връща.
    Особено хвалебствия, виж ако има смислен коментар, идея как да подобря или добра критика - много ми харесва.
  • За 7 месеца, откакто публикувам в този сайт, се убедих, че тук коментарите са на принципа "Халваджията за бозаджията!", Безжичен!
  • Браво!
    Хайде сега пак да видим вечните коментатори.
    Че в "Откровения" от тях не можеш да се разминеш... ала качеството нещо много го пропускат... хич, ама хич не им се удава да го разпознаят...
  • потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
    с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
    раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
    не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,

    Бог живее в теб! Неподражаем!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...