12.05.2023 г., 11:51

Неповикан философ

970 1 5

НЕПОВИКАН ФИЛОСОФ

 

... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив,
катерих върхове, които никой до днес в света не беше покорил! –
дълбах и катакомби със къртика под меките дъбрави през април,

 

потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,
във windows-а на вашите компютри мълвя ви – неповикан философ –
живейте – и да се събудим утре! – във свят за Обич, Прошка и Любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбаеш вътре в душите и ни учиш да обичаме човека, дори той да сме самите ние. Благодаря!
  • Валери, затова коментирам по-често стихове и картини, където не участвам, за да е ясно, че коментирам само каквото ми харесва. Но не устоявам на фотографията и колажите.
    И там - само каквото ми хареса.
    И не ми харесва, ако коментирам, някой да ми го връща.
    Особено хвалебствия, виж ако има смислен коментар, идея как да подобря или добра критика - много ми харесва.
  • За 7 месеца, откакто публикувам в този сайт, се убедих, че тук коментарите са на принципа "Халваджията за бозаджията!", Безжичен!
  • Браво!
    Хайде сега пак да видим вечните коментатори.
    Че в "Откровения" от тях не можеш да се разминеш... ала качеството нещо много го пропускат... хич, ама хич не им се удава да го разпознаят...
  • потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
    с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
    раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
    не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,

    Бог живее в теб! Неподражаем!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...