8 янв. 2007 г., 13:30

Непознат

782 0 1
Очите...
те изпиват ме до капка.
Власт имат странна
те над мене.
Големи...сини..
искрени и чисти.
Пленяват ме
от пръв поглед още,
а после
все пред мене се явяват
тези две очи.

Дали ще ги видя пак?
Ще ме докоснат ли отново?
Ще ме погалят ли нежно
за един миг само,
но миг така желан...
миг...ала е безкраен.
Ще се срещнат ли отново,
макар неволно,
моите със твоите очи?...

Ах,как искам...
искам да ги виждам
и мои те да бъдат.
Очите ти аз искам
мене всеки ден да гледат
и като чаша вино
жадно и до край
да ме изпиват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...