ada__ (Анна Адамова) ada__ (Анна Адамова)
36
Jan 8, 2007, 1:30 PM

Непознат

  Poetry
773 0 1
Очите...
те изпиват ме до капка.
Власт имат странна
те над мене.
Големи...сини..
искрени и чисти.
Пленяват ме
от пръв поглед още,
а после
все пред мене се явяват
тези две очи.

Дали ще ги видя пак?
Ще ме докоснат ли отново?
Ще ме погалят ли нежно
за един миг само,
но миг така желан...
миг...ала е безкраен.
Ще се срещнат ли отново,
макар неволно,
моите със твоите очи?...

Ах,как искам...
искам да ги виждам
и мои те да бъдат.
Очите ти аз искам
мене всеки ден да гледат
и като чаша вино
жадно и до край
да ме изпиват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Адамова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0